Книги, които чета и препрочитам

 

„Всяко дете може да постигне повече – с обич, разбиране, подкрепа и нестандартно мислене. Това е кредото на Рон Кларк – носител на наградата „Учител на годината“, но преди всичко – човек, който иска да направи революция в училищното образование. В основаното от него единствено по рода си в света училище той прилага едновременно практични, новаторски и ефикасни методи, които не само вдъхновяват децата да учат, но и полагат основите на техния бъдещ успех, най-важ­ният: в живота. Постиженията на учениците му са толкова впечатляващи, че хиляди учители от цял свят посещават Академията „Рон Кларк“, за да черпят с пълни шепи опит и идеи.

С тази книга той споделя разработеното, наученото и преживяното с всички учители и родители. Какви принципи и ценности са в основата на едно училище за пример? Как се създава атмосфера на творчество, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на детето си?

*****

Повечето от тези петдесет и пет правила са приложими за всеки човек, бил той млад или стар, домакиня или лекар, политик или сервитьор. Тези уроци са за начинът, по който живеем, общуваме с другите, ценим живота и, следователно, са общовалидни.

*****

„И най-богатите страни не могат да се справят с бедността, защото източникът й си остава невидим дори за просветеното око. В опитите си да я изкореним никога не сме отчитали пагубния ефект на основния постулат в образованието, споделян от всички общества:  онзи, според който децата се раждат с такива разлики в умствените си способности, че повечето от тях никога няма да разберат истински математиката и естествознанието. Аз вярвам, че интелектуалната бедност, която налагаме на мнозинството деца поради непознаване на истинския им потенциал, е най-дълбокият източник на материална бедност, защото прави обществата неспособни да разпределят богатството си справедливо, рационално или устойчиво. Ако искаме някога да развием пълния потенциал на децата, трябва да разработим образователен модел, базиран на по-дълбоко познание за човешкия мозък.“

– Джон Майтън

Разликата между бунтаря и хулигана не е в непосредствения резултат. И след единия, и след другия остават разрушения. Разликата е в това, че след бунтаря, освен разрушенията, се поражда и мечтата за ново развитие. Руините, оставени след бунтарите, са основите на нещо ново и прекрасно. Затова бунтарите стават училищни легенди, а хулиганите биват забравени. Бунтарите променят системи, съдби и мечти, а хулиганите са само временно, досадно препятствие. Бунтарите успяват там, където обикновените хулигани се провалят.

Други книги, които  препрочитам

„Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори”, Адел Фабер

„Детето и ние”, Хаим Гинът

„Няма глупави деца”, Мел Ливайн

„В начало бе…възпитанието”, Алекс Милер

„Как децата учат”, Д.Холт

„Невробиологични основи на детското развитие”, Б.Пирьова